Белодробната хипертония е патологична находка, обикновено недостатъчно диагностицирана в клиниките за малки животни, състояща се от повишено систолно или диастолно кръвно налягане в белодробната циркулация. Появата му може да се дължи на множество причини, повечето от които свързани със сърдечни или белодробни изменения, което определя не само диагнозата, но и лечението на това изменение.
Ако се интересувате да научите повече за белодробната хипертония при кучета, препоръчваме ви да се консултирате със следната статия на нашия сайт, в че ние подробно описваме най-важните аспекти на тази патологична находка, включително нейните причини, симптоми, диагноза и лечение.
Какво е белодробна хипертония при кучета?
Преди да дефинираме какво е белодробна хипертония, е необходимо да обясним в общи линии как функционира сърдечно-съдовата система, образувана от кръвообращението (с артерии, вени и капиляри) и сърцето. Сърдечно-съдовата система се разделя на две вериги: обща или системна циркулация и белодробна циркулация. Целта на общото кръвообращение е да транспортира наситена с кислород кръв до тъканите, докато целта на белодробното кръвообращение е да транспортира деоксигенирана кръв до белите дробове, за да може тя да бъде реоксигенирана отново. И двете вериги се събират и пресичат на нивото на сърцето, съставени от две леви камери (ляво предсърдие и лява камера, които комуникират една с друга) и две десни камери (дясно предсърдие и дясна камера, които също комуникират една с друга). Лявото предсърдие получава наситена с кислород кръв от белодробната циркулация, която преминава в лявата камера, откъдето се разпределя във всички тъкани чрез общото кръвообращение. Дясното предсърдие получава деоксигенирана кръв от общото кръвообращение, която преминава към дясната камера, откъдето се разпределя в белите дробове, през белодробното кръвообращение, за да бъде отново наситена с кислород.
След като знаем двата типа циркулация, които съществуват, можем да пристъпим към дефиниране на белодробна хипертония, която се състои от повишено кръвно налягане в белодробната циркулация.
Видове белодробна хипертония при кучета
Белодробната хипертония може да бъде от два вида:
- Първична или идиопатична белодробна хипертония: когато основната причина е неизвестна
- Вторична белодробна хипертония: когато се появи като усложнение на други заболявания. Това е най-често.
От своя страна вторичната белодробна хипертония може да се класифицира в три групи в зависимост от нейната етиология:
- Хиперкинетична белодробна хипертония: причинява се от увеличен приток на кръв към белия дроб, обикновено поради съдови малформации, които позволяват преминаването на кръв от лявата страна към дясната страна на сърцето.
- Пасивна белодробна хипертония: възниква поради затруднения в белодробния венозен дренаж, обикновено в резултат на левостранна сърдечна недостатъчност.
- Ангиооклузивна белодробна хипертония: Възниква поради повишено съдово съпротивление в белия дроб. Това е най-често срещаният тип тежка белодробна хипертония.
Симптоми на белодробна хипертония при кучета
Клиничната картина, свързана с белодробната хипертония, може да варира. При кучета с лека белодробна хипертония, често единствените наблюдавани клинични признаци са тези, свързани с първичната патология, причиняваща хипертонията.
При пациенти с умерена или тежка белодробна хипертония, клиничните прояви, които могат да се наблюдават са:
- характеристиката на първичната патология, която причинява хипертонията.
- Кашлица.
- Непоносимост към упражнения.
- Диспнея (респираторен дистрес): Първоначално може да се появи само диспнея при усилие, но в тежки случаи може да се наблюдава диспнея в покой.
- Цианоза: синкаво оцветяване на лигавиците.
- Синкоп: това са епизоди, които настъпват с внезапна загуба на съзнание, последвана от пълно и обикновено внезапно възстановяване. Те обикновено се причиняват от ситуации на вълнение или интензивни физически упражнения, въпреки че в тежки случаи обикновено ходене или изкачване на някои стъпала може да ги предизвика.
- Когато е свързано с наличието на дясна застойна сърдечна недостатъчност, може да се наблюдава раздуване на корема поради асцит, югуларно раздуване, югуларен пулс и плеврален излив.
Причини за белодробна хипертония при кучета
Специфичните причини, които могат да доведат до високо кръвно налягане при кучета, се класифицират в следните групи заболявания:
- Заболявания, които причиняват повишено налягане в лявото предсърдие: в случаи на ляво сърдечна недостатъчност поради дегенеративно заболяване на митралната клапа или кардиомиопатия. Те водят до пасивна белодробна хипертония.
- Заболявания, които предизвикват обемно претоварване на ниво белодробна циркулация: поради съдови малформации като дефект на предсърдната преграда (персистиращ Botal foramen), камерен септален дефект и открит дуктус артериозус (PDA). Водят до хиперкинетична белодробна хипертония.
- Обструктивни заболявания на белодробната циркулация: като дирофилариоза, ангиострогилоза, неоплазия, септицемия, автоимунна хемолитична анемия, хиперадренокортицизъм, нефротичен синдром и коагулация дисеминирана интраваскуларна болест (DIC). Те водят до ангиооклузивна белодробна хипертония.
- Хронични белодробни заболявания: като интерстициална белодробна болест, хронични обструктивни заболявания или хроничен престой на голяма надморска височина. Тези ситуации водят до намаляване на артериалното кислородно налягане, което причинява вазоконстрикция на белодробните артериоли и причинява ангиооклузивна хипертония.
Диагностика на белодробна хипертония при кучета
Възможната диагноза белодробна хипертония може да бъде поставена от:
- Медицинска история и анамнеза: болногледачите често описват клинична картина, характеризираща се с непоносимост към физическо натоварване, диспнея, кашлица, синкоп и др.
- Физически преглед-Общият преглед може да открие признаци като раздуване на корема поради асцит или диспнея в покой. Шумове могат да бъдат открити при кардиопулмонална аускултация.
- Рентгенова снимка на гръдния кош: дилатация на десните камери на сърцето, белодробния ствол и белодробните артерии, както и инфилтрати могат да бъдат открити белодробни. Освен това могат да се наблюдават прояви на първичната патология, която причинява хипертония.
- Лабораторен анализ: особено важен в случаи на дирофилариоза и ангиостронгилоза.
- Електрокардиограма: при повечето пациенти с белодробна хипертония електрокардиограмата е нормална, въпреки че в тежки случаи високи P вълни и пикови, дълбоки S вълни и отклонение на дясната ос.
- Двуизмерна ехокардиография и M режим: при пациенти с умерена до тежка хипертония може да се наблюдава хипертрофия и дилатация на дясната камера, както и разширяване на белодробната артерия. Въпреки това, има пациенти с белодробна хипертония, които не показват ехокардиографски аномалии, така че отрицателният резултат от този тест не трябва да изключва белодробна хипертония.
Всички тези стъпки помагат при диагностицирането. Въпреки това, за да се постави окончателна диагноза белодробна хипертония при кучета, е необходимо демонстриране на повишаването на налягането на нивото на белодробната циркулация. Системното налягане, т.е. налягането, което съществува на нивото на общото кръвообращение, може лесно да се определи с помощта на инвазивни и неинвазивни техники. Определянето на белодробното налягане обаче е по-сложно. Инвазивните техники не са полезни, тъй като белодробната артериална система не е директно достъпна, освен чрез сърдечна катетеризация. Поради тази причина трябва да се използват неинвазивни техники, като доплеровото ехокардиографско изследване, което позволява оценка на налягането в белодробната артерия.
По-конкретно, доплеровата ехокардиография позволява диагностицирането на белодробна хипертония чрез откриване на висока стойност на кръвната скорост при трикуспидална или белодробна регургитацияСтойности на белодробна хипертония ще се считат тези, при които скоростта на трикуспидалната регургитация е по-голяма от 2,4 m/s и тези, при които скоростта на белодробната регургитация е по-голяма от 2 m/s.
Лечение на белодробна хипертония при кучета
За да се обърне внимание на лечението на белодробна хипертония при кучета, трябва да се вземат предвид следните точки:
- Подпомагащо лечение: целта му е да контролира първичната патология и нейните усложнения.
- Лечение с белодробни артериални вазодилататори: когато поддържащото лечение успява да контролира първичната патология, но белодробната хипертония продължава и симптомите, свързани с нея, белодробната артерия трябва да се прилагат вазодилататори, като силденафил.
- Лечение на десностранна застойна сърдечна недостатъчност (когато е налично).
Превенция на белодробна хипертония при кучета
Както обяснихме в тази статия, белодробната хипертония може да бъде причинена от множество причини. Предотвратяването на появата му е труден въпрос или дори невъзможно в някои случаи, тъй като има животни със силно предразположение поради порода или възраст да развият заболявания, които произхождат вторично от белите дробове хипертония.
Фактът, че предотвратяването на появата на белодробна хипертония е трудно, я прави особено важна ранната диагностика на патологиите, които могат да причинят хипертония, за да да се установи адекватно лечение възможно най-скоро и да се избегнат усложнения. В този смисъл:
- При кучета от дребни породи и по-възрастни, които имат специално предразположение да страдат от дегенеративно заболяване на митралната клапа, трябва провеждайте редовни прегледи, за да откриете заболяването възможно най-скоро и да предотвратите появата на белодробна хипертония.
- При кученца е важно да се извърши добра кардиопулмонална аускултация в ранна възраст, за да се открият вродени аномалии, които могат да бъдат причина за белодробна хипертония.
- Кучетата, които живеят в райони с висока надморска височина по отношение на морското равнище трябва да се наблюдават периодично, за да се предотвратят ефектите от ниското кръвно налягане на кислород.
