Гущерите са група животни, които имат повече от 5000 идентифицирани вида по целия свят. Те се считат за успешни поради разнообразието си, но и защото са успели да заемат почти всички екосистеми в световен мащаб. Това е група с вътрешни вариации по отношение на морфологията, размножаването, храненето и поведението. Много видове се срещат в диви райони, докато други живеят в или близо до градски райони и точно защото са близо до хората, често има опасения кои от тях могат да бъдат опасни за хората.
За известно време се смяташе, че видовете гущери или гущери, които са отровни, са много ограничени, но последните проучвания показват, че много повече видове, отколкото първоначално се смяташе, са способни да произвеждат токсични химикали. Въпреки че повечето всъщност не са оборудвани със зъбни конструкции за директно инокулиране на отровата, тя може да навлезе в кръвта на жертвата заедно със слюнката, след като зъбите са причинили ухапване. Като се има предвид горното, в тази статия на нашия сайт искаме да ви поговорим за съществуващите видове отровни гущери. Както ще видите, по-голямата част от отровните гущери принадлежат към род Heloderma и Varanus
Мексикански скорпион (Heloderma horridum)
Мексиканският скорпион (Heloderma horridum) е вид гущер, който е застрашен поради натиска, който популацията му получава от безразборния лов, предвид отровния му характер, но и поради нелегалната търговия, тъй като му се приписват както лечебни, така и афродизиачни свойства и в много случаи в крайна сметка има като домашен любимец.
Характеризира се с размери около 40 см, здрав, с голяма глава и тяло, но къса опашка. Оцветяването варира по тялото, като е между светло до тъмно кафяво с комбинации между черно и жълто. Намерени основно в Мексико, по крайбрежието на Тихия океан.
Gila Monster (Heloderma suspectum)
Чудовището Gila или Heloderma suspectum обитава сухите пространства в Северно Мексико и Южни Съединени щати. Той е с размери около 60 см, има доста тежко тяло, което ограничава движенията му, така че е склонен да се движи бавно. Краката му са къси, въпреки че има силни нокти Оцветяването му може да включва розови, жълти или бели петна върху черни или кафяви люспи.
Той е месояден, храни се с гризачи, малки птици, змии, насекоми, жаби и яйца и др. Той е защитен вид, тъй като също е в състояние на уязвимост.
Мънистен гущер или скорпион (Heloderma charlesbogerti)
Мънистият гущер, скорпион или гватемалски (Heloderma charlesbogerti) е типичен за Гватемала, обитаващ сухи гори. Популацията му е силно засегната от унищожаването на местообитанията и незаконната търговия с вида, което го прави критично застрашен
Храни се главно с яйца и насекоми, има дървесни навици. Оцветяването на тялото е черно с неправилни жълти петна.
Комодо варан (Varanus komodoensis)
Страшният комодски варан е ендемичен за Индонезия и може да достигне до 3 метра дължина и да тежи около 70 кг. Дълго време се смяташе, че този, един от най-големите гущери в света, не е отровен, но поради смес от патогенни бактерии, които обитават слюнката му, когато ухапе жертвата си, той импрегнира раната със слюнката, която свършва за причиняване на сепсис в язовира. Въпреки това последващи проучвания показват, че тези са способни да произвеждат отрова, която има важни ефекти върху жертвите.
Тези животни са активни ловци на жива плячка, въпреки че могат да се хранят и с мърша. След като ухапят плячката, те изчакват ефектите на отровата да подействат и плячката се срутва, преди да я разкъсат и изядат.
Варанът Комодо е включен в червения списък на застрашени видове, така че са създадени стратегии за защита.
За повече информация относно отровата на комодския варан, можете да прочетете тази друга статия Опасен ли е комодският варан за хората?
Савана варан (Varanus exanthematicus)
Друг от отровните гущери е саванският варан (Varanus exanthematicus). Има дебело тяло, както и кожата си, за което му се приписва имунитет срещу ухапвания от други отровни животни. Може да бъде с размери до около 1,5 метра и главата му е широка, с тясна шия и опашка.
Произхожда от Африка, но е въведен в Мексико и Съединените щати. Храни се предимно с паяци, насекоми, скорпиони, но също и с дребни гръбначни.
Гоана (Varanus varius)
Goanna (Varanus varius) е дървесен вид ендемичен за Австралия. Обитава гъсти гори, в които може да заеме големи площи. Той е голям, с размери до малко над 2 метра и тежи приблизително 20 kg.
От друга страна, те са месоядни и чистачи. Що се отнася до цвета му, то е между тъмно сиво и черно и може да има черни и кремави петна по тялото си.
Воден монитор на Мичъл (Varanus mitchelli)
Водният монитор на Мичъл (Varanus mitchelli) обитава Австралия, по-специално в блата, реки, лагуни и в водни тела като цяло. Той също има способността да бъде дървесен, но винаги в дървета, свързани с водни тела.
Има разнообразна диета, включваща водни и сухоземни животни, птици, дребни бозайници, яйца, безгръбначни и риби.
Varanus Argus или варан с жълти петна (Varanus panoptes)
Сред най-отровните гущери се откроява и аргусът или жълтопетнистият варан (Varanus panoptes). Среща се в Австралия и Нова Гвинея и женските достигат до около 90 cm, докато мъжките могат да достигнат 140 cm.
Разпространени са в различни видове сухоземни местообитания, а също и в близост до водни басейни, и са отлични копачи. Диетата им е много разнообразна и включва различни малки гръбначни и безгръбначни.
Шипоопашат варан (Varanus acanthurus)
Шипоопашатият варан (Varanus acanthurus) дължи името си на наличието на бодливи структури на опашката си, които използва в негова защита. Той е малък по размер и живее предимно в сухи райони, като е добър копач.
Оцветяването му е червенокафяво, с наличие на жълти петна. Диетата им се основава на насекоми и дребни бозайници.
Безух гущер (Lanthanotus borneensis)
Безухият гущер (Lanthanotus borneensis) е ендемичен за някои райони на Азия, обитаващ тропически гори близо до реки или водни басейни. Въпреки че им липсват определени външни структури за слуха, те успяват да чуят и също така са способни да издават определени звуци. Те са с размери до около 40 см, нощни са и са месоядни, хранят се с ракообразни, риба и земни червеи.
Този вид не винаги е бил известен като отровен, но наскоро беше възможно да се идентифицират жлези, които произвеждат токсични вещества, които имат антикоагулантен ефект, въпреки че не е толкова мощен, колкото този на другите гущери. Ухапвания от този вид не са фатални за хората
Отровата на гущерите от рода Heloderma
Ухапването на тези животни е доста болезнено и когато е причинено при здрави хора, те могат да се възстановят. Понякога обаче може да бъде смъртоносно, причинявайки значителни симптоми в жертвата, като задушаване, парализа и хипотермия, така че случаите трябва да се разглеждат незабавно. Тези гущери от рода Heloderma не инокулират директно отровата, но когато разкъсат кожата на жертвата, отделят токсичното вещество от специализирани жлези и то се влива в раната, навлизайки в тялото на жертвата.
Тази отрова е коктейл от различни химични съединения, като ензими (хиалуронидаза и фосфолипаза А2), хормони и протеини (серотонин, хелотермин, гилатоксин, хелодерматин, екзенатид и гилатид, между другото).
Някои от тези съединения, съдържащи се в отровата на тези животни, са изследвани, както е случаят с гилатид (изолиран от чудовището Гила) и екзенатид, които изглеждат изненадващи ползи при заболявания като Алцхаймер и диабет тип 2 , съответно.
Отровата на гущерите от рода Varanus
За известно време се смяташе, че само гущерите, принадлежащи към рода Heloderma, са отровни, но по-късни проучвания показаха, че токсичността присъства и в рода Varanus Те имат отровни жлези във всяка челюст, които се вливат в специализирани канали между всяка двойка зъби.
Отровата, произведена от тези животни, е ензимен коктейл, подобен на този на някои змии и, както в групата на Heloderma, те не могат директно да инокулират жертвата, но когато ухапят токсичното вещество, то прониква в кръвта заедно със слюнката, причинявайки проблеми със съсирването, така че генерираразливи, в допълнение към хипотония и шок , които завършват с колапс на лицето, което е претърпяло ухапването. Класовете токсини, идентифицирани в отровата на тези животни, са богати на цистеин протеини, каликреин, натриуретичен пептид и фосфолипаза А2.
Ясна разлика между рода Heloderma и Varanus е, че при първия отровата се транспортира през зъбните каналикули, докато при втория веществото се отделя от междузъбните области.
Някои злополуки, включващи хора с тези животни, са завършили фатално, тъй като жертвите в крайна сметка кървят до смърт. От друга страна, лекуваните бързо успяват да се спасят.
Гущерите погрешно смятани за отровни
Обикновено в различни региони се генерират някои митове за тези животни, по-специално по отношение на тяхната опасност, защото се смятат за отровни. Това обаче се оказва погрешно вярване, което често завършва с нараняване на популационната група поради безразборния лов, особено с гущерите, които се появяват у дома. Нека да разгледаме някои примери за гущери и гущери, които погрешно се смятат за отровни:
- Алигатор гущер, змиегущер или гущер скорпион (Gerrhonotus liocephalus).
- Аликански планински гущер (Barisia imbricata).
- Малки змея (Abronia taeniata и Abronia graminea).
- Фалшив хамелеон (Phrynosoma orbiculare).
- Дъбов горски сцинк (Plestiodon lynxe).
Обща черта на видовете отровни гущери е, че повечето са в някакво състояние на уязвимост, което ги води до опасност от изчезване. Фактът, че едно животно може да бъде опасно, не ни дава право да го унищожаваме, независимо от последствията, които носи за вида. В този смисъл всички форми на живот на планетата трябва да бъдат ценени и уважавани в правилното им измерение.