В животинския свят откриваме много видове, които имат уникални характеристики, което в много случаи ги прави доста специфични. Пример за това се намира в жирафите, които са местни в Африка и се отличават с това, че са най-високите сухоземни животни, които съществуват. Жирафите са преживни бозайници, така че диетата им е изключително тревопасна, за която използват огромния си врат, като по този начин ядат изключително растения, които никое друго животно не може да достигне, освен ако не успее да се изкачи.
С течение на времето имаше различни хипотези за защо жирафите имат толкова дълги вратове И така, в тази статия от нашия сайт искаме да представим информация за него, така че да знаете предимствата и недостатъците, които членовете на тези видове имат благодарение на тази конкретна черта.
Характеристики на врата на жирафа
Когато видим жираф с шия, достигаща до 2 метра, можем да си помислим, че вътрешната му анатомия е напълно различна от тази на другите парнокопитни или копитни животни, разредът, към който принадлежат тези животни. Въпреки това, проучвания [1] показват, че жирафите, подобно на други бозайници (с изключение на три рода),те имат седем шийни прешлени. Така че дългият им врат не е засегнал, поне структурно, гръбнака им.
Основните разлики, които жирафът има в прешлените, са свързани с някои напречни отвори и значително удължаване на гръбначните центрове, които накрая обяснява защо имат толкова дълъг врат. В този смисъл и въпреки различните мнения, жирафите имат гръбначен стълб със същия брой структурни единици, но очевидно по-удължен.
Горното води до това, че повече от половината гръбначен стълб на жирафа се състои от удължени шийни прешлени. Докато останалите прешлени в гръбначния му стълб са подобни на дължината на други копитни животни.
В този смисъл шията на жирафа е адаптивен аспект на това животно, което го прави уникално и въпреки различните пози поради причините за този еволюционен резултат, се оценява, че ограниченията на околната среда трябва да са имали важно значение роля във формата на тази особена структура.
Защо жирафите имат дълги вратове?
Дебатът защо жирафите имат толкова дълги вратове, съвсем не е отскоро. Напротив, изминаха векове от началото му. Един от първите, които постулират идеи за този факт, е французинът Жан-Батист дьо Ламарк (1744-1829), който предполага, че тези животни преди това са имали къс врат, но като постоянно го разтягат, за да се опитат да се хранят с листата по-високо в дърветата, разви този нов фенотип, който беше придобита черта, насърчавана от околната среда, а също и наследствена. Идеите на Ламарк обаче бяха отхвърлени от научната общност по онова време.
По-късно Чарлз Дарвин (1809-1882) възприема еволюционните идеи на Ламарк и установява, че това събитие се е случило чрез процес, известен като естествен подбор. Дарвин обяснява, че жирафите с по-дълги вратове са оцелели от тези с по-къси вратове, като са могли да продължат да се хранят, когато долните листа на дърветата са били изтощени и те са наследили този характер на своите потомци. Това тогава обяснява предпочитането на дългата шия като събитие на естествен подбор, свързано с конкуренцията за храна.
Въпреки че идеите на Дарвин, заедно с настоящия научен прогрес, не са напълно изключени по отношение на факта за дългия врат на жирафите, се появиха и други по-нови хипотези. Единият е свързан по подобен начин с естествения подбор, но в този случай е свързан със сексуалния аспект. Според това мъжете от тази група развиват дуел, известен като шиене, който се състои в изправяне един срещу друг, използвайки вратовете си като оръжия, така че да се натискат един друг и да правят сила, като поддържат единия врат срещу другия. Мъжкият, който печели тази конфронтация, постига репродуктивен успех с женската, което може да обясни благоприятстването на развитието, постоянството и наследяването на чертата дълга шия в групата.
Предвид повдигнатите аспекти има позиции, които изразяват неизключването на двата механизма, споменати по-горе. Тоест подборът за конкуренцията за храна и сексуалният аспект, може да са произлезли изцяло и благоприятства развитието на дългата шия на жирафите.
Въпреки че все още липсват изследвания, за да се докаже еволюционната връзка, последните изследвания [2] кодифицираха генетичната последователност на жирафите и откриха наличие на гени, които оказват влияние върху скелетното и сърдечно-съдовото развитие на тези животни. Така че, ако са претърпели някои леки промени, това може да е обяснението защо тези бозайници са станали най-високите в земния свят.
Друга предложена идея е, че жирафите, които обитават горещите африкански савани, не са по-добри регулатори на телесната топлина от другите животни в това местообитание. Така че шията може да е еволюирала в полза на този аспект, тъй като като я насочва към слънцето, тя успява да генерира сянка върху собственото си тяло, което му позволява да намали слънчевото въздействие върху него, като по този начин регулира температурата на физическата си структура. В този смисъл тази хипотеза би била свързана с еволюционен аспект, свързан с терморегулацията на животните
Предимства и недостатъци на дългата шия на жирафа
Без съмнение, едно от най-големите предимства на дългата шия на жирафа е Да може да се храни с листата, които се намират в най-високите части от дърветата, така че тази храна по някакъв начин е изключителна за тези животни. Друг аспект, който ги благоприятства, е, че тъй като са толкова високи, те могат по-лесно да видят присъствието на хищници в района и да могат да се подготвят да се защитят. Например в присъствието на лъвове, които са един от основните им хищници, когато са възрастни.
Що се отнася до недостатъците, можем да споменем, че именно особената им височина ги прави лесно разпознаваеми на определено разстояние животни, така че техните хищниците не изискват много усилия, за да ги намерят. В този смисъл размерът им затруднява укриването им. Освен това, жирафите изискват високоефективна анатомична и физиологична система, за да могат да се поддържат адекватно, което предполага необходимост от голямо количество ежедневна храна и големи усилия за телата им, особено в условията на околната среда, в която живеят.
