Прекомерната вокализация е един от най-сложните поведенчески проблеми за лечение, но ако идентифицираме адекватно причините, които причиняват това поведение в нашето куче можем да се научим да го управляваме, като винаги следваме концепциите за оперативно кондициониране и прилагаме подходящи техники, които не вредят на неговото благосъстояние.
В тази статия на нашия сайт ще ви напътстваме, за да знаете какво да направите, ако кучето ви лае, за да привлече вниманието ви, но, ако Ако не можете да го разрешите сами, съветваме ви да се консултирате със специалист, като ветеринарен лекар, специализиран в етологията, кучешки педагог или треньор с опит в промяна на поведението.
Защо кучетата лаят?
Кучетата са социални животни, които постоянно общуват с други живи същества и с околната среда. Етоологията, науката, която изучава поведението на животните, разкри през последните години подробности за езика на кучешкото тяло, по-известен като „успокояващи сигнали“, но също така беше разкрито, че кучетата използват широк диапазон отвокализации в техните социални взаимоотношения, които също могат да имат множество значения
Трябва да знаем, че лаят на кучето е още един инструмент за комуникация и че е напълно нормално то да го прави, за да изрази своите емоции, като вълнение, страх или гняв, също може да. да се използва за привличане на внимание или като стереотипно (компулсивно) поведение за облекчаване на стреса.
Значение на кучешки лай
Преди да започнем да работим за разрешаването на проблемите с прекомерния лай, трябва да се научим да интерпретираме правилно различните вокализации. Какво означава кучешки лай? Ето ключовете, за да разберете:
- Лай: Лаят за внимание обикновено са със среден тон и са склонни да са добре раздалечени.
- Howl: Ако лаят се превърне във вой, това може да показва самота, изолация и страх.
- Хленчене: Плачът обикновено изразява молба за внимание поради страх, болка, умора, стрес или безпокойство.
Защо кучетата привличат внимание?
Кучетата могат да се опитат да привлекат вниманието ни по различни причини: молят за храна или търсят внимание, бдителни за присъствието на хора и неизвестни животни, молба за игра… Като пазители ние трябва да се научим да разпознаваме нуждите и притесненията на нашето куче, което ще ни помогне да определим причината, която причинява нека кучето кора.
Не забравяйте, че освен лаенето има и други сигнали, които кучетата използват, за да привлекат внимание.
Как да научим куче да не лае?
За разрешаване на този проблем с поведението може да бъде много полезно да посетите специалист по поведението на кучетата, като например ветеринарен лекар, специализиран в етологията, кучешки възпитател или дресьор. Тези професионални фигури могат да ни помогнат да открием причината и произхода на проблема, освен че ни предлагат конкретни насоки за конкретния случай.
В идеалния случай работете чрез положително образование, като използвате следните подсилващи и наказващи оперативни условия:
- Положително подкрепление: ние ще възнаградим кучето с подкрепление с висока стойност за него (храна, ласки, играчки, поздравления…) когато има поведение, което ни харесва, като например да иска вниманието ни, без да лае, с цел да го повтори и да го научи по-лесно. [1]
- Отрицателно наказание: ще оттеглим приятен стимул за кучето (нашето внимание), когато то прояви поведението, което не харесваме, в в този случай кората.
Следователно, за да разрешим този проблем с вокализацията, трябва игнорираме нашето куче, когато лае, но в същото време трябва да платим внимание към него, когато той поиска вниманието ни по спокоен и мълчалив начин. Ще бъде много важно да сме последователни и цялото семейство да работи, следвайки едни и същи насоки, защото само по този начин кучето ще асоциира правилно работата.
След като кучето разбере, че като лае, не получава никакъв отговор от нас, то ще спре да лае, за да привлече вниманието ни, и ще избере друго поведение, като например да се приближи безшумно. Цялата тази процедура е известна като " крива на изчезване".
Може да се случи кучето да започне да лае много по-интензивно, когато започнем да го игнорираме, но ако сме постоянни, изчезването ще се случи успешно, въпреки че може да отнеме малко повече време. Не забравяйте, че всеки случай е уникален и индивидуален. Не трябва да забравяме също, че за да поддържаме адекватно поведение до края на живота на кучето, трябва продължаваме да подсилваме кучето винаги, когато то е спокойно и поиска внимание от нас. тих начин.
Контрапродуктивни методи
За съжаление е обичайно настойниците да се карат или наказват кучето за прекомерен лай, но трябва да знаем, че когато наказваме кучето за лаене ние му обръщаме внимание , което отменя цялата работа, извършена с използването на положително подсилване и отрицателно наказание. В допълнение, ние също ще сме причинили страх, несигурност, объркване и дори ще сме прекъснали връзката с кучето
Има и хора, които търсят лесно и бързо решение с използването на нашийника против лай, но Европейското дружество по ветеринарна клинична етология (ESVCE) посочва следното: [две]
- Не е възможно да се определи подходящата интензивност за конкретно куче, което може да предизвика появата на страх, агресия, фобии и стрес. Всичко това също означава, че кучето не се учи.
- Животното може да свикне с болката и да продължи да лае.
- Тъй като е машина, времето може да е неправилно, което води до отрицателни резултати.
- Има риск от малтретиране, когато животното е агресивно.
- Възможно е да настъпи ускорен пулс, физически изгаряния и дори кожна некроза.
- Могат да се появят други негативни поведения и поведения като стрес, щракане или инхибиране.
Освен това нито едно проучване не е показало, че яката против лаене е по-ефективна от използването на положителна армировка, следователно не препоръчваме използването на този инструмент.
Какво да направите, ако кучето не спира да лае?
Има някои особено сложни случаи, които ще изискват проследяване от професионалист (за предпочитане ветеринарен специалист по етология) за разрешаване проблемът окончателно, защото някои патологии или определени поведенчески проблеми пречат на кучето да учи правилно и с нормална скорост. Пример могат да бъдат онези кучета, които имат синдром на сензорна депривация.
В тези случаи е обичайно да се провеждат индивидуализирани сесии за промяна на поведението, прилагане на специфични насоки и дори използване на лекарства, нещо, което предписва само ветеринарен лекар. Поради всички тези причини, ако сме изправени пред особено сложен случай или лице, което не отговаря на описаните по-горе указания, препоръчваме да се консултирате със специалист.
