Доказано е, че кучетата имат много по-мощни способности от самите хора, особено когато говорим за обоняние, силно развито сетиво.
Въпросите, които трябва да зададете, не са само "Колко еволюирало може да бъде обонянието при кучетата?" или "Какви миризми можете да уловите?" а по-скоро, и много важно, "Могат ли кучетата да тълкуват емоции, чувства или усещания чрез миризмата?".
В тази нова статия на нашия сайт ние изследваме популярното вярване, че кучетата надушват страха на хората. Продължете да четете и ще разберете дали тази концепция има научна валидност, е чист и прост мит или има от всичко по малко.
Хормонален проблем
Въпросът е следният: въпреки че е вярно, че кучетата чрез подушване могат да идентифицират телесната миризма, отделяна от определени хормони, когато има внезапна промяна на емоциите (като стрес, безпокойство или вълнение) не е известно със сигурност дали кучето е способно да анализира, идентифицира и етикетира тези реакции.
Тези хормони се отделят както в кръвта, така и в други телесни течности (пот, сълзи и урина), т.е. възникне ситуация, при която тялото трябва да генерира тези хормони, човекът или друго животно ще мирише различно и кучето ще открие, че има промяна.
Това, че кучето реагира по странен или негативен начин, както казват бабите "не се изнервяйте, защото кучетата надушват страх и могат да ви доближат или дори да ви нападнат" не е доказано Някои кучета ще дойдат при вас просто защото има специална миризма. Други кучета обаче дори няма да забележат.
Имайте предвид, че нашите любими кучешки спътници имат свят от аромати около себе си, всички налични по едно и също време.
Езикът на тялото също влияе
Способността на кучетата да разчитат езика на тялото ни е дори по-впечатляваща от самото обоняние. Възможно е те да открият страха по-точно чрез поведение или изражение, колкото и малко да е то. Кучетата са много чувствителни животни и имат умения за разследване, като са много способни да изпитат страх само като ни погледнат.
Нашият страх, тъй като в много случаи е ирационална и несъзнателна емоция и като защита, може да ни накара да имаме агресивно или тревожно отношение към кучето. Кучето може да реагира както според нашето поведение в този момент на напрежение, така и според собственото си емоционално възпитание.
В заключение, не трябва да стоим сковани и да дишаме сто пъти в присъствието на куче, но винаги ще бъде положително да се опитваме да останем спокойни преди всяка ситуация, която може да породи известно безпокойство. И накрая, въпреки че се доверяваме напълно на кучетата (защото те винаги са били най-добрите приятели на човека), те все още са същества от животинския свят, един загадъчен свят, който тепърва предстои да открием.
